Морето - забранено за жени?

Когато Бог ти казва нещо, изпраща човек, който ти отправя комплимент... Случи се преди 4 години. Свикнала с местожителството си край морето, бяхме влизали много пъти със семейната лодка. Излети по 8 - 9 часа сред блещукащата морска шир... територия, сякаш недостъпна за жени. Морето ухае различно, когато преминеш границата, която респектира и най - добрите плувци. Звукът на моторите, които скърцат от лодките на настръхналите през есента рибари, наподобява зала на енергоцентрала. Като казах енергия и веднага ми изплува оная дяволитост в погледа на всеки, който си е взел живот от морето...Оная утрин бе нахално слънчева и топла за средата на октомври. Имаше дилема за курса, който да поемем. По - опитната половинка на екипажа поставяше основите на нов метод в хващането на хищни риби по нашите морски ширини. Аз няма да забравя слънцето и неговото безценно шушване на есен като за последно, преди да скове и да почне Северняка. Именно тогава прозрях магнетичното притегляне на морето, навътре до дето взор стигне... Там тишината свири мантра. Мислите забавят ход, почти спират. И си там, в настоящия момент, в сегашно време. Изпуснах около 6-7 лефера, а рибарите знаят, че изпуснатата риба е най- голямата, а мъжът ми хващаше ли хващаше. Влачехме изкуствени примамки с определена скорост на лодката, съобразено с релефа под нея. Всички тези откачания не успяха да заглушат благодарността ми, че мога да се радвам на синевата, да усещам соления аромат, да се радвам на природната интрига, че където кръжат пилета- долу се върти риба. Цялата тази пъстрота от изживявания се завъртя като калейдоскоп и се сви в една малка точица на думите ми: "Спри, нещо ми удари". Мъжът ми опитен във всички ония последователности, които изисква приятния риболов, изключи двигателя и започна да навива своето влакно и докара още три лефера. Хемингуей има една прословута фотография как се пъне с една риба меч - е долу горе така усещах ръцете си до като обирах своята месина, и по едно време макарата спря във все пак женските ми длани. Като си прибра улова, съпругът ми пое моята въдица, и започна да вади.  Очаквахме няколко лефера, тъй като доста тежеше. Рибата приближи до лодката, имаше странно излъчване, а люспите и проблясваха в едно със слънчевата морска повърхност. "Какво направи бе жена?, бяха думите му". Тогава разбрах две неща, че хванах нещо, което с въдица до тогава никой не бе хващал, и второ- Нептун искаше да ми каже нещо с този двукилограмов див лаврак!   Опашката му стърчеше извън хладилната чанта, близки се снимаха с него, мъжът ми бе щастлив, че методите му са повече от успешни... От тогава имам усещането, че сънувам сливането на онзи цветен калейдоскоп и завъртането на лодката при съпротивлението на рибата, и всякаш усещам рибата когато съм вътре в морето. https://youtu.be/MN4jy_9I5FE Казват, че когато Бог иска да ти каже нещо, може да го чуеш само в миротвора на природата и сливането си с нея, в магнетичното притегляне на морето, навътре до дето взор стига. Този текст участва в Никулденския конкурс на Gramofona.com 2015