Слоу джигинг в Егейско море, Ноември 2015

Ноември 2015 - една приятна риболовна ваканция с приятели Петьо Димов и Сеит Ашкън.

 

Времето бе приятно, температурите - над средните за сезона, морето - прекрасно, въпреки мощните студени течения. Получи се обичайна ситуация за риболов в непознати води. Немалка част от времето мина в разузнаване. Изминахме доста километри в търсене на подходящи места. Бях научил наизуст картата на Navionics за района, набелязвайки всички перспективни зони в радиус от 20 километра. Списъкът им обаче неумолимо започна да намалява след проверка, една по една отпадаха! Пристигаме в перспективната зона, обхождаме я детайлно, сканираме със сонара, но търсената особеност на дъното просто я няма! Дъното плавно и равномерно потъва, без никаква изпъкналост.

Ето пример: тези 2 хубави места, подводният "нос" (вляво-долу 120/180 метра) и "подводният" остров (вдясно 76/100 метра) не се намират на това място. Ако избощо съществуват някъде под водата, то със сигурност координатите им са други. Извод - не се доверявайте 100% на навигационните карти.

След няколко часа търсене и проверки най-после намерихме подходящо място. Докато се движехме бавно и сонарът Lowrance HDS-9 отчиташе 220, 210, 200 метра, изведнъж показанието за дълбочина премигна и изписа 170 метра! Веднага маркирах точка и включих електрическия мотор-автопилот MotorGuide Xi5. Върнахме се посредата на тази почти вертикална стена и пуснахме въдиците. Приятелите в лодката работеха на стръв, а аз на слоу джигинг.

И ... отново последва неприятна изненада! Докато 200 грамовият джиг потъваше, плетеното влакно се отдалечаваше все повече и повече, встрани от лодката. Ъгълът спрямо вертикала, се увеличаваше и клонеше към 45 градуса. Течението бе доста силно и в много дебел слой, над 100 метра със сигурност. Леко допирах шпулата с пръст, за да ускоря потъването, но според цветната маркировка се развиваха 200 метра...210...220...230...  5 минути след като пуснах желязото да потъва, почти се бях отчаял, дали избощо ще стигне дъното. Но развиването най-после спря. На 280 метра дължина! Омърлуших се - какъв слоу джигинг на такова разстояние и под такъв ъгъл?! Но, така и така успях да стигна долу, направих каквото трябва.

Започнах с 3-4 бързи спийд джиг движения, за да се издигна над дъното и да привлека вниманието на евентуално присъстващите риби. Продължих с 10-тина слоу джърка по 1/2 оборот, при които окончателно се убедих, че тази техника няма да работи в тези условия. Пръчката не бе подходяща за ситуацията. Нямаше достатъчно мощ, за да изпружинира нагоре, изтегляйки джига (както се вижда на видеото). Максималното тегло джиг за тази пръчка е 230 грама, аз работех с 200-220, но дълбочината бе голяма, а течението - мощно и масивно.

Продължих с хай-пич (High Pitch) движения - ритмично вдигане на пръчката до 60-70 градуса над хоризонтала с цял оборот на дръжката. Ситуацията бе аналогична и същия извод: тази пръчка не е подходяща за момента.

Освободих пилкера да потъне пак, с последни надежди поне техниката "Дълго пропадане" да работи. Тъч-даун, 5 бързи спийд джигвания и начало на Long Fall серия. И ... о, небеса! На седмото пропадане се случи чудо! "Коремът" на влакното се задържа върху водата и леко потрепна, вместо да потъне равномерно, изтеглено от пропадащото желязо. Нещо бе спряло потъването? Бързо навих с макарата и наведох пръчката във водата. Засякох ... а върхът затрепера от уловена риба! Не бе голяма, но чувството на радост бе неописуемо :) Последваха 5 минути обиране на 200+ метра влакно и най-накрая извадих първият мерджан-фангри (както го наричат в Турция) на слоу джиг. Беше около 250 грама, но се чувствах щастлив до полуда :)

Пуснах отново джига във водата, след 4-5 минути той стигна дъното, 5 спийд джиг обирания, 10-ина дълги пропадания, разнообразени със слоу джъркове и БАМ - следваща риба :)

Серията фагрита продължи, допълнена от няколко риби-сабя и една малка змиорка:

... докато на залез не удари нещо по-тежко, и приятно сгъна пръчката.

В началото рибата се бореше усилено, но успях да преодолея съпротивата й. 15 минути по-късно до лодката изплува една морска змиорка. Наричат я още мъръ (migri), мугри (mugri), Konger Konger, на различните езици. Посмяхме се, докато я вкараме в лодката:) Краят на видеото можете да видите във фейсбук групата. Отрязах го, за да не провокирам разни псевдо-природо-защитнически коментари или подобни от неосъзнато-нежни души.

Кантарът показа 7.3 кг тегло, около метър и седемдесет дълга. С този екземпляр приключихме риболовния ден.

КАКВО НАУЧИХ ПО ВРЕМЕ НА ТОЗИ ИЗЛЕТ?

1. Правилно избраната пръчка за слоу джигинг определя техниките, които мога да използвам, респективно условията, при които джигвам. В гореописания случай бях ограничен само до Long Fall техника. По-удачна за тази ситуация е мощна пръчка, способна сама да изтегли 200 грамово желязо от дълбочина 200 метра при силно течение. Така бих се възполвал от целия потенциал на слоу джигинг техниките.
2. Употребата на електрически мотор-автопилот дава много удобства при слоу джигинг, но не винаги е решение при усложнени условия. Не предотвратява действието на силно течение. На сонара виждаме какво се случва под лодката, но не и там, където потъва примамката. В случая, би трябвало да пробваме и лек дрейф, да се пуснем по течението, но приятелите в лодката ловяха на дънни монтажи и щяха да закачат скалата.
3. Вертикално? Да, ако искаш да използваш цялата мощ на слоу джигинг арсенала! Диагонално? Понякога върши работа, но не винаги.
4. Не разчитайте на кеп, носете щипка. Задължително поне една!
5. Дерзай приятелю, експериментирай и забрави навиците си. Няма граници за човешкото въображение, както и за размера на трофея на живота ти!
6. Успех!

Пръчка: Shimano Ocea Jigger B653, max 230g
Макара: Shimano Ocea Jigger 1501HG
Основно влакно: Varivas PE Jigging Max Power #2
Лидер: 35lbs Lazer SS-HD Fluorocarbon
Джигове: Shimano Stinger Butterfly Long Jig 210g, Shout Lance 200g, Xesta Slow Emotion Flap 200g, Filstar Slow Pitch Jig 220g
Асист куки: Shout Hard Twin Spark Assist 2cm 2/0
Улов: фагри (мерджан), риби-сабя, змиорки (Konger Konger)